Осиновяване. Какви са причините за осиновяване на дете?
Причините за осиновяване на дете са различни. Съпрузите би трябвало па решат да осиновят дете, само ако и двамата обичат децата и много искат да имат дете. За да растат спокойни, всички деца, и биологичните, и осиновените, трябва да чувстват, че принадлежат на родителите си и че майката и бащата ги обичат силно и "завинаги". За осиновеното дете е още по-лошо да чувства, че единият или и двамата родители не го обичат. Първо, то не е спокойно, защото вече веднъж или няколко пъти е преживяло раздяла. Детето знае, че биологичните му родители са се отказали от него по някаква причина и може вътрешно да се страхува да не го изоставят и осиновителите. Както виждате, да се осинови дете е грешка, ако само единият родител иска или ако и двамата родители свързват осиновяването с практически причини, като например да има някой, който да им помага или да се грижи за тях на старини. Понякога от страх да не загуби своя съпруг жената иска да осинови дете с напразната надежда, че ще запази брака си. Осиновяване по такива причини е несправедливо за детето. То обикновено се оказва погрешно и от гледна точка на родителите. Много често дете, което не е получавало силна обич, развива поведенчески проблеми.
Осиновяване на дете при наличие на биологично дете
Родители на дете, което не е много щастливо и общително, понякога решават да осиновят друго дете, за да му осигурят компания. Преди да се предприеме каквото и да било. добре е въпросът да се обсъди с детски психиатър или с агенция за осиновяване. Съществува вероятност осиновеното дете да се чувства като външен човек в сравнение с другото дете. Ако родителите се пpeстapaвaт и показват прекалена привързаност към него, те пo-скоро може да разстроят биологичното си дете, отколкото да му помогнат. Начинанието е рисковано.
Осиновяване на дете, когато биологичното дете е починало
Има опасност и при осиновяването на дете, което да "замести" починало дете. Родителите се нуждаят от време, за да преживеят мъката си. Те би трябвало да предприемат тази крачка, само ако искат да имат дете, коеот да обичат. Няма нищо лошо в това, да се осинови дете на същата възраст от същия пол и подобно по външност на починалото, но сравненията трябва да спрат дотук. Несправедливо и неразумно е да се накара личност да играе ролята на друга. Детето ще се провали в тежката си роля да бъде привидение, ще разочарова родителите и ще бъде неразбрано. Родителите не би трябвало да му напомнят какво е правило другото
и да го сравняват с него нито на глас, нито в мислите си, а да го оставят да бъде такова, каквото е. Част от казаното се отнася също така и за родено след смъртта на другото.
