Оуз посещава Нарин в затвора и я уверява в искрените си чувства, но тя му връща пръстена. Разкрива че е направила опит да се обеси с подарения от него шал, и го моли за прошка. Oуз настояла да научи причината, поради която е посегнала на Ебру. Нарин не успява да удържи емоциите си признава, че Баран не е неин син.
Оуз си тръгва разочарован и за да удави мъката си, пристига в кръчмата. Появява се Ръза, който разказва на Оуз за несподелената си любов към Гюлсум и споменава, че е видял да пише писмо.
Късъм и Йозлем се скриват в мазето. Те разговарят насаме. Асъм разкрива чувствата си към нея, но Сибел дочува признанието му. За да уязви своята съперница, Сибел разиграва сцена, че в мазето има плъх и трябва да се затвори вратата. Забелязвайки уплахата на Йозлем, тя е предупреждава да забрави за Късам.
Оуз пристига на мястото на инцидента с Марат и забелязва Гюлсюм и баща й, които работят на близката нива. Той изпитва бащата относно станалото, но възрастният мъж го заблуждава, че в деня на трагедията не са били там. След като си тръгва, бащата упреква Гюлсум, че е застанала срещу Кендал, но млада жена е категорична, че той трябва да си понесе последствията за извършеното престъпление.
Оуз получава писмо от Гюлсум и си припомни разговора с Ръза и осъзнава кой е авторът на писмото.


