ВЪРХУ КОИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ Е СЪЗДАДЕН ФИЛМА "ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК: КЬОСЕМ"
Administrator
(2 гласа, оценка 5.00 от 5)
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

На 13 септември 1651 г. стражата в султанския дворец в Истанбул удушава с въже Кьосем Султан – най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти: от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г. като Валиде султан на синовете си Мурад IV и Ибрахим I и на внука си Мехмед ІV. Най-влиятелната жена в Османската империя Кьосем е родена около 1582 (или 1589) г. с името Анастасия на островТинос, дъщеря е на гръцки или български християнски свещеник. Попаднала в харема на султан Ахмед I, тя става негова любима наложница. След смъртта му през 1617 г., Кьосем е преместена в Стария дворец, където са пращани жените на покойните султани. През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623-1640). Поради непълнолетието му Кьосем валиде султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя.

През по-голямата част от властването на Мурад IV Кьосем валиде султан се намесва ефективно в управлението на Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори и след като официално освобождава регентското си място. Мурад IV, който приживе забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва малоумният му брат Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя.


Кьосем Мах-пейкер Султан идва на власт след големи бъркотии в двореца. Съсредоточавайки властта в свои ръце, тя задълго време диктува волята си в империята, до детронацията на нейния син Ибрахим I през 1648 г. Особено характерни за нейното време са ширещото се рушветчийство и корупцията, твърде типични като явление и при Нурбану и Сафие Султан. Султан Ибрахим е бил луд на темата жени и плътски удоволствия, накрая съвсем му отпуснал края. Но пък Кьосем не се давала на неговата женска „камарила“, която манипулирала сладострастния й син, и всячески се опитвала да го отдалечи от валиде султанката. В края на краищата жените на Ибрахим успели да го скарат с властната му майка, която била изгонена от двореца. Всъщност падишахът се отнесъл твърде непочтено и към своите сестри, като ги карал да прислужват на наложниците му. Да не говорим за това, че на последните той дарил и най-хубавите поземлени хасове, които били стопанисвани от техните бездарни роднини или любовници. Но Кьосем Султан все още не била казала своята последна дума.

На 18 август 1648 г. Ибрахим I е свален от трона след поредния пуч на еничарските аги, като човекът в сянка, който дърпа конците, е самата Кьосем. Десет дена по-късно малоумният падишах е убит по най-безпардонния начин, след изрична фетва, издадена от улемата. Като главна причина за отстраняването на двадесетия османски монарх се изтъква фактът, че той изнасилил красивата дъщеря на шейхюлисляма, но в интерес на истината той вече бил омръзнал на всички. Кьосем Султан отново става главната кадъна в харема и тъй като синът на Ибрахим Мехмед IV е твърде невръстен (на 7 години), тя за пореден път окупира властовата пирамида. Кьосем воглаве с агите от еничарския оджак налага политически режим, като отново на мода идват интригите. Далаверите и рушветите, които всъщност никога не са спирали. Впоследствие султанката подготвя пъклен план, крайна цел на който е отравянето на Мехмед IV и убийството на неговата майка Турхан Султан, но той не се осъществява. В двубоя надделява по-младата Турхан, която успява да си спечели по-силни съюзници, като накрая Кьосем е удушена в една нощ в началото на септември 1651 г.

Източници:Укипедия,librev.com

 
loading...